Бог прощава, аз не!

Започваш деня си отнякъде. От едно място отиваш на друго, трето-пето…

Какво би те накарало да се върнеш по стъпките на днешния ти ден? В обратен ред.

Защо тези 12 часа са ти се стрували като 12 минути, а когато се връщаш на местата и се сещаш за тях, все едно са били цяла вечност? Кое те кара да отделиш 1 или 2 часа от времето си за сън, за да обикаляш из тъмните улички на Пловдив и да си спомняш разни неща? Неща, които не искаш да забравиш.

Каква е тази сила на словото, която имаме? С 2-3 думи или едно изречение, да сриваме всичко, което сме постигнали, за секунди. И после? Има ли връщане назад и защо няма? Как реплики от типа „опа, извинявай“, „това не трябваше да го казвам“ или други извинения губят всякаква стойност. Хората нямат право на грешка, трябва да сме безгрешни в това, което казваме явно. Връщане назад няма: „казана дума – хвърлен камък“. Да, думите са тежки, а как искаш да не си ги казал. Ето нещо, което са казали на мой приятел на въпроса „Каква е разликата между Стария и Новия Завет“

В Стария Завет няма разкаяние. Няма безгрешни хора, Бог е видял това и е разбрал че човечеството е обречено, понеже всеки е правел грешки в живота си и е нямал право да отиде в Рая. Изпратил е Христос, да изкупи греховете на целия народ, и е бил разпнат затова. А, в Новия Завет, хората имат право на покаяние преди да умрат. Дори да си извършил много голям грях, чрез него имаш шанс да отидеш в Рая.

Е Ние (Хората) имаме ли право на прошка от Вас (Хората), ако сме направили или казали нещо, което не е трябвало, и се разкайваме? Защо има такива, които казват – „Бог прощава, аз не!“

~ от apostolov на септември 1, 2008.