Размисли

Защо? Не знам.

Опитах всичко. Песни, стихова… не ме бива в тези работи. Искам да пиша. Има какво да кажа на света. Но не намирам начин да изразя всички чувства и емоции, които тая в себе си.

Живота е пълен със страдание и болка. И в повечето случаи засенчва щастливите и весели мигове, които някак си остават на заден план. Мислите преминават толкова бързо в главате ми, че трудно успявам да запиша всичко. Всъщност, това е невъзможно. В човешкия живот всичко става адски динамично. Жалко, че през повечето време, да не кажа, през цялото, мислим само за глупости. Човек съм, знам. Мисля, чувствам, усещам. Понякога ми се иска да съм нещо друго.

Защо? Не знам.

~ от apostolov на февруари 23, 2007.